REGENCY TR-1

Източник: Wikipedia
Превел: Иван Пиришанчин

Regency TR-1 е първият транзисторен радиоприемник произвеждан с търговска цел. Излязъл на пазара през 1954 г., той впечатлявал с преносимост и сравнително малък размер. Около 150 000 приемници били продадени, въпреки слабите му възможности. Regency TR-1 демонстрира употребата на транзистори за домашни системи – до тогава транзисторите са намирали приложение само във военната и други промишлености. Все още работещите приемници са търсени от колекционери.

История
Две компании – Texas Instruments от Далас, Тексас и Industrial Development Engineering Associates (I.D.E.A.) от Индианаполис, Индиана – работили заедно по изработката на Regency TR-1. Преди това, Texas Instruments произвеждали инструменти за нефтената индустрия и устройства за локализиране за американския флот, а I.D.E.A. създавали антенни усилватели за домашни телевизори.

През май 1954 г., Texas Instruments проектира и създава прототип на транзисторно радио и търси доказал се радио производител, който да разработва и продава радиото с техните транзистори. Нито един от главните радио производители, включително RCA, Philco и Emerson, не бил заинтересован. Тогавашният директор на I.D.E.A., Ед Тюдър, се възползвал от възможността да произвежда TR-1, предсказвайки, че 20 милиона транзисторни радиа ще бъдат продадени за 3 години. Отдела „Regency“ на I.D.E.A. анонсира TR-1 на 18-ти октомври 1954 г. и започва да го продава през ноември с.г. То било първото практично транзисторно радио, произвеждано в мащабни количества.

Една година след пускане на пазара, били продадени около 100 000 приемника. Визията и размера на TR-1 били добре приети, но ревютата за неговата производителност не били задоволителни. Regency TR-1 е патентован от К. Кох, някогашен проектант-инженер на I.D.E.A.

Електронната схема на Regency TR-1 била подобрена от прототипа на Texas Instruments, като бил намален броя елементи, включително два скъпи транзистора. Въпреки че това силно намалило силата на звука, I.D.E.A. можела да продава радиото на ниска цена. Първоначалната пазарна цена на TR-1 била 49.95$ (приблизително 443$ в днешни USD).

TR-1 използвал NPN транзисторите на Texas Insturments, ръчно подбрани в серии по четири. 22.5V батерия предоставяла захранване, защото единствения начин да се изведе качествен звук от радио честота за ранните транзистори бил като им се подава напрежение, близко до това, което може да причини колектор-емитер пробив. Токовата консумация от тази батерия била само 4mA, позволявайки от 20 до 30 часа непрекъсната работа, в сравнение с няколко часа за преносимите приемници, базирани на вакуумни лампи. Дори и тази консумация на батерията на TR-1 била доста скъпа.

Въпреки, че радиото било харесвано заради малкия размер, чувствителността и качеството на звука изостанали зад тези на конкурентните радиа от вакуумни лампи. Ревю от Consumer Reports споменава високото ниво на шум и нестабилност на определени радио честоти, препоръчвайки да не се купува TR-1.

Дизайн
I.D.E.A. възлага външния дизайн на TR-1 на фирмата Painter, Teague and Petertil. Той бил създаден за шест седмици като се комуникирало по телефона, а скици били обменяни по пощата. Дизайнът спечелил награда от Обществото на Промишлен Дизайн на Ню Йорк – Industrial Design Society of New York, и бил избран от Музея на Модерното Изкуство за Изложбата на Американско Изкуство и Дизайн в Париж през 1955г.

TR-1 първоначално бил предлаган в черно, костно-бяло, червено и сиво. По-късно рядко бил предлаган и в маслинено-зелено и кафяво. Още по-късно, редки приемници били в бледо-лилаво, перлено-бяло, тюркоаз, розово и лимон. Рекламиран е като 3″ x 5″ x 1.25″ и тежащ 12 унции (около 342 грама), включително и 22.5V батерия, доставян в картонена кутия с цветен печат накрая. Допълнителна слушалка била продавана за 7.50$.

Червените триъгълници на списъка с честоти маркират честотите CONELRAD от 640kHz до 1240kHz.

Електронна Схема
TR-1 е суперхетеродинен радиоприемник, направен с четири NPN транзистора и един диод. Съдържа преобразувателно стъпало от един транзистор, последвано от две стъпала за междиненно-честотно усилване. След детекция, стъпало от един транзистор усилва звуковата честота. Всички усилвателни стъпала използват често срещани емитерни усилватели. Стъпалата са свързани с трансформатори – настроени трансформатори за междиненно-честотните усливатели и миниатюрен аудио трансформатор за високоговорителя. Междинно-честотните трансформатори са свързани с кондензатори и ръчно настроени на междинната честота (262kHz) чрез подвижни ядра.

Приемникът е с автоматично регулиране на усилването. Нивото на постоянния ток на детектиран сигнал е филтрирано с голям кондензатор и използвано за регулиране на усилването на първото стъпало.

22.5V батерия все още се използва в някои устройства и остава на пазара. Минималното необходимо напрежение е по-ниско – около 15V. Електролитния кондензатор е свързан паралелно с батерията. Той подобрява стабилността, но ще се повреди ако се обърне батерията. Бутона за захранването бил свързан и с регулиране на силата на звука.

Първоначалният шест-транзисторен дизайн на Texas Instruments използва дву-транзисторно преобразователно стъпало с отделен осцилатор и по-мощен дву-транзисторен звуков усилвател.